Десет космически изобретения за всеки ден

      Неща, които днес смятаме за най-обикновени и безинтересни, всъщност се раждат в стремежа на човека да завладее космоса. CNN прави списък на десет космически изобретения, които днес почти всеки използва в ежедневието си.

1.Безжичните уреди

      Когато от НАСА изпращат астронавтите от Аполо на Луната, решават да ги въоръжат с дрелки, за да донесат малко скални образци. Тогава обаче осъзнават, че дрелка с кабел дълъг 383 000 километра, няма да е много практична. Затова от НАСА обединяват усилия с Black & Decker за разработката на уреди с презаредими батерии и с мотори, които харчат много по-малко ток. Ето как се раждат стотиците днешни безжични уреди.

2.Детекторите за дим

      През 1970г. НАСА си партнира с Honeywell Corp., за да създаде устройство, което да засича дим и токсични газове в Skylab, първата американска космическа станция. В резултат се получава първият в историята детектор за дим, който използва минимално количество от радиокативния изтоп Америций-242. Това довежда до масовото производство в началото на 1980-те на фотоелектронни детектори, които се включват, когато дим (или понякога просто пара от горещ душ) блокират светлинния лъч. До ден днешен, подобни детектори са спасили безброй животи на Земята, но са и особено полезни в космоса, където няма такива екстри като пожарна команда, идваща за пет минути.

3.Обогатената детска храна

      Спонсорирани от НАСА изследвания стоят и зад сериозните подобрения в предлаганите детски храни. Докато изследват потенциала на водораслите да служат като хранителна добавка при дълги космически полети, учени откриват в тях специална съставка, която съдържа мастни киселини, изключително близки до тези в кърмата. Днес тази съставка се използва за производство на обогатената детска формула Formulaid, която се смята за изключително важна за правилното ментално развитие на бебетата.

4. Новите пътни настилки

      Когато купувате нови гуми за колата, старите трябва да отидат някъде, нали? Повечето завършват в огромни бунища за гуми, които ако случайно се запалят, могат да горят със седмици, изпускайки гъст и токсичен пушек. Но днес старите гуми могат да свършат и по-добра работа. Опитът на НАСА в криогениката помогна за разработването на процеси, при които гумите се замразяват при температури -200 градуса по Фаренхайт. При това положение те се разпадат от само себе си, а гумата се отделя от останалите материали. Въпросните остатъчни материали после се рециклират и чрез тях се произвеждат няколко нови продукта. Една от получаващите се съставки се използва за асфалтирането на магистрали, което означава, че новите ви гуми в един момент могат да се движат върху старите.

5.Ушните термометри

      Всеки родител знае, че никак не е лесно да измериш температурата на бебе, което нито иска да лапне термометъра, нито да го държи под мишницата си. Заради това калифорнийската фирма Diatek се опитала да намери по-лесен начин за измерване на температурата и естествено се обърнала към НАСА. Заедно разработват бърз и точен термометър, който поставен в ухото на пациента, засича инфрачервената радиация в тъпанчето и дава точна цифрова оценка за две минути. Естествено се ползват еднократни накрайници, за да се избегне инфекция.

6.Модерните зъболекарски шини

      Случвало ли ви се е старите ви шини да задействат металните детектори по летищата? Може да си спестите това унижение, като си купите нови. Много зъболекари вече ползват керамични шини, които се прикрепят за зъбите с тънка, лека жичка, направена от НиТинол. Въпросната сплав днес е достъпна благодарение на НАСА. НиТи, както е известен в индустрията, има уникалната способност да запазва оригиналната си форма и се използва, за да могат космическите сателити да се отворят, след като са били сместени в ракетата носител. Но възможностите не се ограничават само с космоса. НиТи елиминира нуждата от метални шини, които да придържат зъбите в правилното положение и по този начин спестяват много време и болка на пациентите.

7.Защитната боя

      Какво общо имат Статуята на свободата и гигантският Буда в Хонг Конг? Може да се каже, че и двата паметника са защитени от американската космическа програма. В края на 80-те от НАСА започват изследователска програма, чрез която да разработят специална облицовка за Космическия център Кенеди във Флорида. Идеята е структурата да се защити от соления въздух, газовете от ракетите и вискоките температури. Вариации на този материал впоследствие се оказват идеални за облицовка на мостове, телевизионни кули и дори на статуи като тази на огромния Буда.

8.По-добрите сърдечни пейсмейкъри

      Днес пейсмейкърите са доста различни от тези в началото на 1950 г. Тогава те са големи, външни уреди, докато днес в повечето случаи се самонастройват и дори включват и изключват когато трябва. Големият напредък в тази индустрия идва през 1970-те с помощта на разработената от НАСА система за комуникция, наречена двупосочна телеметрия. Първоначално тази технология е използвана за комуникация между сателити. „Сименс" обединяват усилия с НАСА за да разработят подобна телеметрична система, която не само позволява на докторите да променят настройките на уреда, но и на самото устройство да дава информация за състоянието на пациента. Всичко това без да бъде докоснат и един скалпел.

9.Стъклото, което не се драска

      Благодарение на технология на НАСА, днес повечето стъкла издържат десет пъти по-дълго от преди. Това е така, защото НАСА създава специална облицовка за своите уреди, така че да не се драскат от реещите се в космоса твърди частици. По-късно компанията Foster Grant взема лиценза за тази облицовка и я използва за производството на слънчеви очила. Днес технологията се използва масово при производството на очила, чиито стъкла са адски твърди, а същевременно леки.

10.Меките подметки

      Не можете да избягате два километра за пет минути? Не обвинявайте маратонките си. Ако те са сравнително нови, значи подметките им са максимално удобни и помагат колкото могат. През 1970-те много производители на обувки започват да сменят стандартните си гумени подметки с нов, силно гъвкав и поемащ напрежението материал. Новите подметки са пълни с вискозни мехурчета, които заемат формата на стъпалото, а когато обувката е събута, се връщат в нормалното си състояние. Идеята, както и технологията, е взета от НАСА. Преди това материалът е бил използван, за да защити допълнително астронавтите при изстрелването на совалката.

      И на рая да развенчаем един от митовете на поп културата. НАСА НЕ са изобретили сокчетата Tang за нуждите на астронавтите. Те са произведени за първи път през 1957 г. от General Foods и се продават по магазините много преди НАСА да реши, че могат да са полезни и в космоса.

Сонда ще изследва границите на Слънчевата система

      Разработената от НАСА сонда Ибекс (Ibex - Interstellar Boundary Explorer) е бил изстрелян в земна орбита, за да изследва границите на Слънчевата система, съобщава Би Би Си.
      Корабът е бил изведен в орбита вчера на борда на ракета Пегас, изстреляна от самолет, летящ над Атлантическия океан. Това е първата по рода си сонда, предназначена за проучване на взаимодействието между частиците на границата, където Слънчевата система се среща с междузвездното пространство.
      Мисията, която ще продължи две години, трябва да хвърли светлина и върху намаляването на слънчевия вятър, който е на най-ниските си нива от 50 години насам.

Индия стартира лунна орбитална мисия с българско участие

      Индия планира да изстреля в сряда първия си космически кораб до Луната, като на борда му ще има апаратури за 11 научни експеримента, разработени в няколко страни, сред които и България, пише "Уолстрийт джърнъл".
      Космическият кораб "Чандраян-1" ще потегли за двегодишна орбитална мисия около земния спътник, след като бъде изстрелян с индийска ракета от космическия център Сатиш Дхаван в Южна Индия. Така Индия ще стане третата азиатска страна, изпратила орбитални сонди до Луната, след като миналата година това сториха Китай и Япония. Проектът "Чандраян-1" е на стойност 80 милиона долара и по него са работили около хиляда учени и инженери в продължение на четири години, посочва вестникът.
      По план "Чандраян-1" трябва да обикаля Луната в орбита на около 60 мили (96,6 км) височина над повърхността й. Полезният товар на борда са съоръжения за 11 научни експеримента, пет от които са разработени в Индия, два - от НАСА и по един от Германия, Великобритания, Швеция и България, посочва "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.
      Индийската космическа програма има критици, според които правителството харчи за нея милиони, като пренебрегва бедността в страната, където доходите на човек от населението са под 1000 долара годишно, общественото здравеопазване и образование са в лошо състояние, а цените на храните и горивата притискат хората.

Космическите апарати ще се ремонтират сами

Разработка на британски инженери ще направи възможно създаването на технология, която да позволи на космическите кораби да се ремонтират самостоятелно. Изследването е на специалисти от катедрата по “Авиационно-космически технологии” към Бристолския университет (Department of Aerospace Engineering, University of Bristol) в рамките на програма на Европейската космическа агенция (ESA).

      В основата на изобретението стои природния механизъм за зарастване на рани – след порязване кръвта се сгъстява и формира защитна покривка, под която се възстановява кожата, съобщава официалния сайт на ESA. Големите разлики в температурата и сблъсъците с микроастероиди (частици прах, движещи се със скорост няколко километра в секунда) предизвикват малки пукнатини в корпусите на космическите апарати.

      Ако се натрупат голям брой такива пукнатини това може да доведе до фатални повреди. Учените са успели да пренесат процеса на лечение на малки рани върху космическите апарати, заменяйки малка част от плътния материал използван за направата на космическите системи с кухи влакна запълнени с лепкава течност. За да притежава материала свойство за регенерация, кухите влакна са изработени от крехко стъкло, така че при повреда влакното лесно се разрушава и възстановяващата течност се просмуква в пукнатината.

      В безвъздушното космическо пространство изкуствените вени трябва да са пълни с течна смола и специален втвърдител, при това е нужно материала да е достатъчно течен, за да залее бързо пробойната, а след това да се втвърди. Разработката на технология по самовъзстановяване на космически апарати дава възможност за осъществяване на по-дълги мисии. Обаче до момента, в който такива разработки ще започнат да се прилагат на практика, на учените им предстои още десетилетия работа, се допълва в прессъобщението на ESA.

Система открива пробойни в космическите кораби

Изобретиха система, способна за минута да покаже точното място и на най-малката дупка в космическия кораб, съобщи руският научен сайт Мембрана.
      Системата е създадена от група специалисти от университета на Айова, ръководени от проф. Дейл Чименти, в сътрудничество с колеги от института за диагностика CNDE.
      Новата технология ще може да се използва както на орбиталните станции, така и в предстоящи космически мисии до Луната, Марс и до други планети.
      Разработеното от американските учени устройство ще може да показва на екрана на компютъра мястото на пробойната почти веднага и то с висока точност.
      Един датчик от тази система се състои от 64 елемента, съставляващи акустична решетка. Тези сензори фиксират звука, генериран от излитащия в космоса въздух.

Костюм за секс от разстояние и в космоса

Изследователят от Сингапур  Джеймс Те е разработил “костюм за прегръдки от разстояние”. С помощта на изобретението скоро всеки ще може да погали или да притисне онази част от тялото на любимия човек, която пожелае, изпращайки сигнал чрез Интернет.
      В момента Джеймс Те изпитва “костюма” на домашни птици. В перспектива обаче иска да създаде аналог и за хора, пише британският вестник “Гардиън”.
      Изобретението действа доста просто. На птицата се облича “жилетка” с вградени сензори и се насочва видеокамера. От датчици информацията се изпраща по Интернет в “офиса”, където на терминала се вижда триизмерно изображение на птицата.
      Докосването до това изображение с помощта на трептения се възпроизвежда на жилетката. Оттук не е далече до виртуални прегръдки между двама души, макар че Те каза, че са му били нужни 2 години за създаването на костюма за птици.
      Джеймс Те е на 24 години и работи в сингапурския университет Nanyang Technological University. Неговата програма-максимум е да създаде костюми за прегръдки от разстояние, които да бъдат обличани от двама души.
      Посредством сигнали, изпратени по Интернет, на определени места от костюма ще се променят налягането и температурата. Ръководителят на Джеймс Адриан Чеок смята, че търсенето ще бъде голямо.
      “Например родителите днес често отиват в командировка, а при общуването с децата прегръдките и допирът играят много важна роля”, каза той. Общуването с децата е само един от много варианти за приложение на изобретението.
      Ако ученият продължи опитите си в тази насока, той може да успее да разреши наболелия проблем със секса от разстояние. При успех дори не можем да си представим в какви мащаби ще бъде търсенето. “Костюмът” ще се купува не само от влюбените двойки, които са принудени да се намират на далечно разстояние.
      Неотдавна НАСА сериозно се зае с проблема с липсата на секс при астронавтите при дългите космически мисии. Мнозина учени смятат, че сексът може да бъде от полза за мисиите, създавайки усещане за стабилност и нормален живот.
      Според тях сексът и мастурбацията могат да помогнат да се разсее скуката и тревожността по време на дългите космически полети.
      Изобретателят от Сингапур обаче ще трябва да побърза. В САЩ  вече се появи конкурент, който е разработил аналогичен костюм за усещания.
      Американският дизайнер Франческа Розела претендира за лаврите на първи изобретател на способ за физически контакт от разстояние с помощта на същата технология.

Авангардна космическа технология навлиза в медицината

Европейското управление за космически изследвания (ESA), което се намира в Париж  съобщи чрез своя интернетсайт www.esa.int, че една от френските компании, участващи в международния европейски консорциум за изследване на космоса, е приспособила успешно космическа технология, чрез която ще се противодейства при евентуални пандемии, предизвикани от различни видове вируси. Компанията AirInSpace, с подкрепата от ESA, е пригодила за тази цел своята технология за биозащита на космонавти Plasmer.
      Plasmer е свръхмодерна система за биологична защита, която според френските учени е способна да помогне на хората с отслабен имунитет да се противопоставят успешно на различни вируси, предавани по въздушно-капков път, сред които и този на птичия грип.
      ESA отбелязва, че Plasmer е програма с възможности за многостранно приложение, в която се използват силни електрически полета и камери със студена плазма за биологична дезактивация на въздушното пространство на борда на космическия кораб. Това изобретение е разработено в началото на 90-те години на миналия век от руски учени.
      На базата на Plasmer AirInSpace е разработила портативен блок за защита, който може да се използва както в болниците, така и извън тях при извънредни ситуации. Става дума за специално помещение, което лесно се изгражда и също толкова лесно се разглобява.
      В момента компанията работи върху разширяването на технологията Plasmer при извънболнични условия - например на борда на пътнически самолети, в промишлени предприятия и дори в обикновени жилища.