Показват се публикациите с етикет Невъзможни изобретения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Невъзможни изобретения. Показване на всички публикации

вторник, 29 декември 2009 г.

Ангелска светлина



       Трой Хъртбис (Troy Hurtubise) успя да направи невъзможното и да наруши всички познати правила на физиката, както той казва.
      Изобретателят твърди, че идеята за това изобретение му е дошла по време на сън.
      Хъртбис твърди, че устройството му може да улавя стелт технологията и да вижда през стени, сякаш те изобщо не съществуват.
      Той е направил тестове за да го докаже с помощта на известни научни работници от Масачузетския институт за технологии. На тестовете също е присъствал представител на френското правителство.
      Изобретението „ангелска светлина” е направено от три части.
      Главната част, която Хъртби нарича „центруфуга” съдържа „мозъка” на устройството и включва черни, бели, червени и флуорисцентни светлинни източници.
      Втората част – „отражателя” съдържа голямо кръгло оптично стъкло, микровълнова част и силно йонизиран газ, смесен с въглероден диоксид.
      Третата част съдържа 8 плазмени светлинни пръчки, СО2 заряди, индустриални магнити, 108 огледала, 8 йонизиращи клетки и други компоненти, които изобретателят е запазил в тайна.
      Хъртбис казва, че за построяването на изобретението са му трябвали 30 000 $, той е продал част от другите си изобретения за да го финансира. Построяването му е отнело 800-900 часа. Трой е сънувал, че с „Ангелска светлина” той ще може да вижда през стените, все едно че гледа през прозорец. Сънувал три пъти устройството и после го построил без никакви бележки и схеми.
      „Включих го, и то проработи, беше наистина странно.” Казва Хъртбис.
      „От моята лаборатория успях да вида прес стената на гаража и дори да прочета надписа на една бележка.”
      „Почти си счупих пръстите, защото изглеждаше, че мога да мина през стената.”
      Но се случило нещо странно с колата, когато тя била „видяна” с изобретението. Тя спряла да работи. Тогава Хъртбис се върнал в лабораторията си и започнал да прави нови тестове върху други електронни машини като микровълнова печка, преносимо радио и телевизор.
      „Те всички спряха да работят” казва Хъртбис.
      Той си купил самолет с дистанционно, и отишъл на отдалечено място за да направи тест със самолета. Когато насочил светлината към самолета, той паднал на земята.
      Хъртбис продължил да тества светлината върху различни материи и открил, че може да се „вижда” също през стомана, титаний, олово, керамика и дърво.
      Тогава той сложил ръката си в светлинния поток. „Можех да видя кръвта, мускулите, всичко” казва той. Скоро след това Хъртбис открил, че ангелската светлина има дяволски странични ефекти. Той изгубил усещане във пръстите на изложената ръка и започнал да усеща общо неразположение.
      Тестът върху аквариум със рибки е бил още по-обезпокояващ. До няколко минути, след като са били изложени на светлината всички рибки умрели. Тогава изобретателят разглобил изобретението.
      Не го сглобил отново докато не му се обадили от френското правителство.
      Хъртбис вярва, че страничният ефект може да бъде премахнат, но от някой по-голям ескперт от него.
      „Брат ми ми каза, че ще продам някое от моите изобретения когато започна да ходя по водата. Мисля че току що го направих.” Казва Хъртбис.

Алхимия!



      Изкуството на алхимията възникнало в Ориента; арабите го пренесли в Европа през Испания.Великият арабски маг Гебер, наричан в родината си Бу-муса-Джуба, бил един от пионерите на истинската алхимия.Мечтата на алхимиците била да превърнат в злато неблагородните метали; търсели и две други субстанции - "философския камък" и "еликсира на живота".
      Заради загадъчната си професия повечето алхимици били считани за магьосници от простолюдието. Истинските представители на тази езотерична наука обаче били сериозни хора, учени и философи с възвишени идеали; не един или двама от тях оставили светла диря в историята на човечеството. Все пак в типичния случай професията се представяла от обикновени шарлатани; занаятът им представлявал смесица от алхимия, астрология, гадателство и примитивно магьосничество.
      В "голямото начинание" - както наричали търсенето на философски камък, алхимията изследвала едновременно материалната и трансцеденталната страна на явленията. Философският камък бил най-великото тайнство на природата; откриването му изисквало чистота на помислите и всеотдайност в работата. Само благородни, търпеливи, справедливи и чисти по душа хора можели да се надяват на успех в алхимическото поприще. Принципът на алхимиците бил: "Моли се теософски и работи психо-химически!".
      Освен философски камък и елексир на живота алхимиците се опитвали да създадат и изкуствено живо същество. Парацелз в частност претендирал, че бил създал изкуствен човек, "хомункулус". В общи линии технологията се състояла в следното: Изходните компоненти се затваряли в стъкленица, която се заравяла в конски тор и се оставяла да отлежи в продържение на 40 дни. В края на инкубационния период във стъкленицата можело да се забележи живо човешко същество, само че прозрачно и без обособено тяло.Това същество можело да се доразвие, ако в продължение на 40 седмици се храни с човешка кръв. В резултат се получавало нещо като бебе, само че значително по-крехко и уязвимо.
      Подозирали Парацелз, че произвел доста от тези човекоподобни същества, които така и не увеличили особено своя ръст, нито пък показали някаква съобразителност.
      Заниманията на Парацелз в тази област са документирани; относно успеха му обаче съмненията са много сериозни. Откриването на заровени съкровища бил следващият приоритет на второразредните алхимици и магьосници. Не един или двама от тях се обръщали за помощ към Дявола; обещавали, че ще оползотворят парите за благочестиви цели или че ще изоставят магьосничеството. Никой не удържал на обещанието си; всички богати и известни заклинатели завършвали живога си в мизерия.