Изкуството на алхимията възникнало в Ориента; арабите го пренесли в Европа през Испания.Великият арабски маг Гебер, наричан в родината си Бу-муса-Джуба, бил един от пионерите на истинската алхимия.Мечтата на алхимиците била да превърнат в злато неблагородните метали; търсели и две други субстанции - "философския камък" и "еликсира на живота".
Заради загадъчната си професия повечето алхимици били считани за магьосници от простолюдието. Истинските представители на тази езотерична наука обаче били сериозни хора, учени и философи с възвишени идеали; не един или двама от тях оставили светла диря в историята на човечеството. Все пак в типичния случай професията се представяла от обикновени шарлатани; занаятът им представлявал смесица от алхимия, астрология, гадателство и примитивно магьосничество.
В "голямото начинание" - както наричали търсенето на философски камък, алхимията изследвала едновременно материалната и трансцеденталната страна на явленията. Философският камък бил най-великото тайнство на природата; откриването му изисквало чистота на помислите и всеотдайност в работата. Само благородни, търпеливи, справедливи и чисти по душа хора можели да се надяват на успех в алхимическото поприще. Принципът на алхимиците бил: "Моли се теософски и работи психо-химически!".
Освен философски камък и елексир на живота алхимиците се опитвали да създадат и изкуствено живо същество. Парацелз в частност претендирал, че бил създал изкуствен човек, "хомункулус". В общи линии технологията се състояла в следното: Изходните компоненти се затваряли в стъкленица, която се заравяла в конски тор и се оставяла да отлежи в продържение на 40 дни. В края на инкубационния период във стъкленицата можело да се забележи живо човешко същество, само че прозрачно и без обособено тяло.Това същество можело да се доразвие, ако в продължение на 40 седмици се храни с човешка кръв. В резултат се получавало нещо като бебе, само че значително по-крехко и уязвимо.
Подозирали Парацелз, че произвел доста от тези човекоподобни същества, които така и не увеличили особено своя ръст, нито пък показали някаква съобразителност.
Заниманията на Парацелз в тази област са документирани; относно успеха му обаче съмненията са много сериозни. Откриването на заровени съкровища бил следващият приоритет на второразредните алхимици и магьосници. Не един или двама от тях се обръщали за помощ към Дявола; обещавали, че ще оползотворят парите за благочестиви цели или че ще изоставят магьосничеството. Никой не удържал на обещанието си; всички богати и известни заклинатели завършвали живога си в мизерия.
Заради загадъчната си професия повечето алхимици били считани за магьосници от простолюдието. Истинските представители на тази езотерична наука обаче били сериозни хора, учени и философи с възвишени идеали; не един или двама от тях оставили светла диря в историята на човечеството. Все пак в типичния случай професията се представяла от обикновени шарлатани; занаятът им представлявал смесица от алхимия, астрология, гадателство и примитивно магьосничество.
В "голямото начинание" - както наричали търсенето на философски камък, алхимията изследвала едновременно материалната и трансцеденталната страна на явленията. Философският камък бил най-великото тайнство на природата; откриването му изисквало чистота на помислите и всеотдайност в работата. Само благородни, търпеливи, справедливи и чисти по душа хора можели да се надяват на успех в алхимическото поприще. Принципът на алхимиците бил: "Моли се теософски и работи психо-химически!".
Освен философски камък и елексир на живота алхимиците се опитвали да създадат и изкуствено живо същество. Парацелз в частност претендирал, че бил създал изкуствен човек, "хомункулус". В общи линии технологията се състояла в следното: Изходните компоненти се затваряли в стъкленица, която се заравяла в конски тор и се оставяла да отлежи в продържение на 40 дни. В края на инкубационния период във стъкленицата можело да се забележи живо човешко същество, само че прозрачно и без обособено тяло.Това същество можело да се доразвие, ако в продължение на 40 седмици се храни с човешка кръв. В резултат се получавало нещо като бебе, само че значително по-крехко и уязвимо.
Подозирали Парацелз, че произвел доста от тези човекоподобни същества, които така и не увеличили особено своя ръст, нито пък показали някаква съобразителност.
Заниманията на Парацелз в тази област са документирани; относно успеха му обаче съмненията са много сериозни. Откриването на заровени съкровища бил следващият приоритет на второразредните алхимици и магьосници. Не един или двама от тях се обръщали за помощ към Дявола; обещавали, че ще оползотворят парите за благочестиви цели или че ще изоставят магьосничеството. Никой не удържал на обещанието си; всички богати и известни заклинатели завършвали живога си в мизерия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар