Кулата на мъглите ще се издига сред солените пясъчни дюни на северното чилийско крайбрежие близо до границата с пустинята Атакама, съобщава inhabitat.com.
Проектът е на архитектите Алберто Фернандез и Сузана Ортега и ще използва уникалните за този район крайбрежни мъгли, като абсорбира и кондензира вода за напояване на едно от най-безводните кътчета на планетата.
Природният феномен "camanchaca" - гъсти крайбрежни мъгли простиращи се от Перу до северните райони на Чили, се характеризира с образуване на ниски облаци на височина между 200 и 400 метра, достатъчно високо, за да лишат пустинната местност от животворната си влага.
Издигащата се на 400 метра височина спираловидна кула ще улавя носената в ниските облаци влага и след процес на кондензация и обезсоляване ще я отвежда към долината на река Хуаско. Спираловидната структура на кулата позволява улавянето на влага, която след кондензация се оттича в основата на сградата, където с помощта на обратна осмоза се филтрират остатъчните соли. Този процес е далеч по-ефективен начин за получаване на сладка вода от традиционно използваните технологии за обезсоляване. Според предвижданията събраната сладка вода се очаква да бъде между 20,000 и 200,000 литра на ден.
Технологията за събиране на вода от мъгли вече се използва в някои райони на Чили, осигурявайки питейна вода сред пустошта.
Проектът е на архитектите Алберто Фернандез и Сузана Ортега и ще използва уникалните за този район крайбрежни мъгли, като абсорбира и кондензира вода за напояване на едно от най-безводните кътчета на планетата.
Природният феномен "camanchaca" - гъсти крайбрежни мъгли простиращи се от Перу до северните райони на Чили, се характеризира с образуване на ниски облаци на височина между 200 и 400 метра, достатъчно високо, за да лишат пустинната местност от животворната си влага.
Издигащата се на 400 метра височина спираловидна кула ще улавя носената в ниските облаци влага и след процес на кондензация и обезсоляване ще я отвежда към долината на река Хуаско. Спираловидната структура на кулата позволява улавянето на влага, която след кондензация се оттича в основата на сградата, където с помощта на обратна осмоза се филтрират остатъчните соли. Този процес е далеч по-ефективен начин за получаване на сладка вода от традиционно използваните технологии за обезсоляване. Според предвижданията събраната сладка вода се очаква да бъде между 20,000 и 200,000 литра на ден.
Технологията за събиране на вода от мъгли вече се използва в някои райони на Чили, осигурявайки питейна вода сред пустошта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар